Простите неща са също и най-забележителните неща и само мъдреца може да ги види.
Пауло Куельо
Простотата в живота е нещо, което често ни убягва и съзнателно или не сами усложняваме нещата. Дори, когато нещата са прости ние ги виждаме като сложни, а не рядко като разпознаем простотата в нещо, го игнорираме.
И това се отнася и за хранителните вкусове и за разходките и за отношенията ни с хората, за ежедневните дейности и за различните активности, с които разрешаваме възникнали казуси и проблеми.
Отнася се и до различните практики от йога, търсим те да са по-сложни, „по-завъртяни“, „по-необикновени“, „по-мистични“ 🙂
А всъщност простите неща в себе си съдържат огромна сила, както например отделния атом с енергията в него, отделната семчицa със събрания в нея потенциал да израсте в огромно дърво, отделната мисъл (санкалпа), която може да зададе нова посока в живота ни и т.н.
Затова тук споделям две много прости йога техники, които за около 10 -15мин. могат да променят настроението ни, мислите ни, физическите реакции в тялото към определени ситуации.
Когато сме разсеяни, раздразнителни, напрегнати, разтревожени можем да практикуваме йогийско дишане за около 10-15 мин., или мантра под формата на гласно пеене на ом или киртан пак същата продължителност. Ако опитате тези техники само две минути няма да е достатъчно, но ако отделите търпеливо десетина минути, непременно ще усетите ефекта, промяната.
Тази промяна няма да се случи на първата минута, нито на втората, затова отделете време.
И тук може да забележим друга склонност, която сме придобили в живота, която ни пречи да практикуваме. Това е навикът ни да бързаме, да искаме всичко веднага, търсим бързо хранене, бързи влакове, бързи прически, хапче за бързо успокояване, за бързо справяне с килограмите, бързо усвояване на езици, скоростно четене и т.н. Ако не можем да преодолеем тази склонност да препускаме и да искаме всичко бързо, на мига, тези прости техники, за съжаление ще ни се сторят ужасно сложни, защото умственият ни модел ще се съпротивлява.
Затова са безценни миговете, в които спираме съзнателно, в които забавяме темпото, в които обитаваме настоящето, което е безкрайно, просторно и освобождаващо 🙂