Има много и различни описания на бхакти и отделните нейни етапи. Статията по-долу е един от начините, по които Свами Ниранджан обяснява смисъла на това понятие, ако човек потърси и други идеи по темата бхакти, със сигурност ще открие още хиляди мнения и коментари някои дори противоречиви. Но както казват някои мъдри хора вярно за нас е онова, което можем да проумеем в определен във времето момент, затова трябва да продължаваме да търсим, докато намерим своето собствено разбиране, лежащо на истинско преживяване на нашата истинска същност. Интелектът е само карта, която може да ни отведе до реланото географско място 🙂
Парамахамса Ниранджанананда
(Ганга Даршан, 21.11.1994), оригиналната статия може да прочетете тук, защото превода не е съвършен 🙂
Шакти аспектът има две форми. Първият е мая, който разделя, отвлича човека от неговата божествена природа. Тук не говорим за Бог, а за есенцията на божественото.
Другият аспект е бхакти, който приближава човека до есенцията на божественото. Това са двете сили на Всевишния. Повечето от нас на този земен план, на нивото на проявеното, сме уловени в нашите собствени ментални илюзии, вярвания, амбиции и его-заблуди, и мая не ни позволява да се развие съзнанието.
Реалността на мая е интелекта.
Имаше статия в списание „Таймс” наскоро за психичните преживявания, които хората са имали през вековете от Езекил в библейската традиция, до светците на нашето съвремие. Авторът беше поставил на всеки етикет за шизофреник или psychotic или параноик и нуждаещ се от психиатрична помощ, защото те са говорели за нещо, което никой не е виждал или разбрал рационално. Никой не е готов да приеме, това което е отвъд неговите нормални ментални концепции и разбиране. Всичко трябва да се побере в категорията на интелекта и ума. Ако Б не е след А, а В не след Б, тогава това не е вярно.
Това интелектуално обуславяне и линейно подхождане е подходът на мая. В моментът, в който промените това, хората казват, „окей, достатъчно”. Затова хората в йога имат толкова много проблеми в разбирането на своята интуиция, когато се отдалечават от реалността на мая, докато имат своите интуитивни проблясъци, защото опитват да ги рационализират – „Това истина ли е? Наистина ли го почувствах? Наистина ли го видях? Как мога да знам че е истина?”, този друг аспект, който ни доближава до есенцията на божественото, тогава се подтиска отново и се обръща в рационална активност.
Бхакти е понятие, което се използва външно да означи нещо, което е отвъд обхвата на мая, отвъд линейното мислене. Бхакти не е набожност. Може да се преведе така при липсата каквото и да е друго описание или дума, но бхакти определено не е набожност или размишление за Бог. Бхакти означава да се приближиш до същността на Себе-то.
Нека да погледнем към деветте стъпки на бхакти от различен ъгъл, не от мистична страна, но от практична гледна точка. Крайната цел на бхакти е сливане на съзнанието с Божественото присъствие. Това сливане е известно като саюджа, сливане, претопяване, съюз. Но преди да стигнем до този етап, има различни нива на бхакти, които действат на дълбоко ниво на ума и трансформират умствената структура и менталните ограничения. В Гита има различни дефиниции на бхакти. В Рамаяна има други определения на бхакти. Думите са различни, но състоянието, етапа на преживяване е същия.
Първата стъпка, за която Парамахамсаджи би говорил и която е описана в редовете на Рамяна е да бъдеш в компанията на истината – сатсанг. Да бъдеш в компанията на Истината може да се преведе по различни начини. Да бъдеш близо до свети хора и получаваш техния сатсанг, инструкция и насоки може да е една форма на бхакти. Друга форма на същата бхакти може да е анализирането на Истината и духовния живот, но каквото и да е състояние, основния акцент е да си в присъствието на истината.
Сега ако дефинираме това психологически, Истината е качеството, което се реализира след като се постигне правилно разбиране, различаване. Ако това липсва, Истината не може да бъде открита. Така че, за да може човек да преживее Истината, трябва да притежава силата на правилното разбиране. Как можем да постигнем това?
Необходима е садхана (постоянна практика, целяща личностно израстване б.пр.), била тя пребиваване в компанията на просветлена личност, абсорбирайки неговите, нейните вибрации, позволявайки на вътрешния ум да преживее това присъствие, или садхана на себеанализ и опит да се развие способност за правилно различаване чрез медитативен процес и начин на живот. Според своето ниво на живот и съзнание, всички трябва да формулират своя дефиниция за сатсанг, или съществуване в компанията на Истината.
Втората форма на бхакти на разговорен език е слушане на лилата или истории за божествени същества. Ако мислим с рационалния си ум, тогава тези истории за просветлени същества могат да ни вдъхновят да възприемем друг стил на живот, менталност и модел на поведение. Освен това, такова слушане има и психологическо значение. В природата на ума е да се увлича непрекъснато в клюки и критикуване. Момента, в който умът спре да клюкарства и критикува, той става спокоен, омиротворен и фиксиран, и започва да преживява неща от личната му природа, които не са привлечени от света на сетивата и обектите. Това е преживяване на шунята, празнотата, различно качество на осъзнаване, което се проявява.
Отиваме стъпка напред в нашата вътрешна трансформация към осъзнаване на качества, които сега не са проявени и се издигат над влиянието на его идентификацията за „мое” и „Аз”, защото иначе ние се идентифицираме с нашите мисли, действия, вярвания, амбиции, его, светът, семейството и обществото.
Идентифицирането не е лошо, но в момента, в който ние станем необходими в процеса на идентификация, тогава егото става много силно. Ако аз започна да смятам, че съм задължително необходим, тогава моето пропадане започва. Уплел съм се още повече във властта на моето его, в идентификацията за „свое”.
Третата форма на бхакти е амаан, да редуцираш егото. За да направиш това е нужно да имаш вайрагя и да живееш в живота, но да си отвъд него. В същност цялата философия на Бхагават Гита е основана на този принцип – прави това което трябва да се направи, изпълни своята дхарма, поеми своите ангажименти, но не се възприемай като незаменим. Недей да имаш никакви привързаности към резултата от действията, защото привързаността е още един начин да се идентифицираме с егото.
Мога да съм привързан към нещо, към човек или резултатите на действие. Винаги, когато има дори мъничка следа от привързаност, там има и връзка с егото.
Собственическо чувство, желание, амбиция, те всички са въвлечени в привързаност. Да се преодолее егото означава човек да има вайрагя, различно виждане за живота, където можем да преживеем състоянието на не-съществуване (non – being). Аз го наричам не-съществуване в света на мая. И така вайрагя започва както първото изискване за първото ниво на вивека и първото ниво на бхакти и трябва да премине към третото ниво на бхакти.
Четвъртата форма на бхакти е джапа.
Джапа не е просто повтаряне на Божието име или религиозна и мистична идентификация. Не е дори повтаряне на мантра. Това е постоянно помнене, че аз, който живея в това тяло, индивидуалното себе и космичното себе, което прониква в цялата вселена са едно. В джапа същността трябва да се реализира. Капката дъжд и водата в реката или океана са две различни неща, но са съставени от една и съща есенция или материя. Ако капката дъжд си помисли „Аз съм капка дъжд и моята есенция не е като на водата” тогава има разлика. Джапа е процесът на идентификация със Божествената или космична Природа. Това е метод посредством, който човек постигнал вивека (правилно разграничаване) и вайрагия (непривързаност) може да спре асоциацията на индивидуалното себе със материалното измерение и да се свърже с космичното измерение.
Все пак за да стигнем до това ниво на джапа ние трябва да започнем с мантра и мала, защото когато повтаряме мантра психично се случва промяна. Външно усещаме щастие, тишина, мир, задоволство и освобождаване от стреса. Други признаци се преживяват вътрешно на по-дълбоко психично ниво, за които ние не сме осъзнати. Те представят промяната в енергиите, които управляват тялото и ума, събуждането на праната в тялото и ума. Джапа е процес на идентификация на индивидуалното и космичното състояние – сатва.
Петата форма на бхакти е включването на трансцеденталните, хуманните и безусловните качества в ежедневието. Качествата, които изразяваме в нашия живота са обусловени качества, които съдържат в себе си определени ограничения и мотивации. Думата за качество е гуна. Истинският език на живота е да изразим тези качества които са космични, божествени и човешки, които не са обусловени а са освободени от всякакъв вид умствени или проявени впечатления.
Ние говорим за обич , но в нашата обич винаги има определена форма на желание и привързаност. Говорим за любов, но нашата любов е смесена с определена форма на желание и привързаност. Винаги има нещо, което ние искаме да спечелим. В нашето състрадание има определена форма на желание и привързаност. Това са обусловени аспекти на качествата които могат да бъдат както материални така и духовни. Любовта е едно качество но то може да бъде и позитивно и негативно, сатвично или тамастично. Обичта може да приеме формата на привързаност или да приеме формата на универсално чувство към всеки, свобода от вътрешна враждебност. Когато човек не е подвластен на привличането и отблъскването в живота, тогава се изпитва любовта. Така че премахвайки обусловеностите, които ние самите си създаваме в изразяването на качествата е петата форма на бхакти.
Шестата форма на бхакти е проявлението в живота на качествата, които са божествени и човешки, следвайки дхармата. Аз мисля, че това е най-важният аспект на бхакти. Обикновено, когато изразяваме определено качество в нашия живот, ние се изолираме от дхармата на тялото, ума и емоциите и също така от дхармата управляваща духовните измерения.
Кришна е имал способността да живее живота според дхармата. Митологична или историческа, каквато и да е историята, какъвто и да е бил живота му, дали е бил престъпник или светец, в процеса на целия си живот той е живял според дхармата. В този процес той е трябвало да приеме много роли но никога не се е оплитал в тези роли. Той е бил войник но вътре в себе си не е чувствал враждебност към никого. Обичал е, но не е бил привързан към никого. Бил е музикант, приятел, но приятелството не му е пречило да следва дхармата. Винаги е имал ясна представа и е живял живот според дхармата на момента.
Звучи лесно но ние откриваме, че е много трудно да комбинираме принципите на духовност и осъзнаване със нормалната, външна среда и начин на живот. Така в определени моменти се появява мисъл в нашия ум „Аз ще живея в изолация, ще отида в ашрам, при Гуру, в планината, в усамотение.” Различни мисли могат да се появят, като например „Край със семейството, край с обществото, искам собствено пространство”. Без съмнение е добре да търсим собственото си пространство и да имаме собствено време но защо е нужна тази съпротива, това отблъскване от околността и от определени ситуации? Вместо да чувстваме вътрешна съпротива и отблъскване, вместо да се идентифицираме с личното желание, живейте живота момент за момент приемайки ситуациите както дойдат и следвайте дхармата си според това. Осъзнаване на дхармата и да живеем според нея трябва да стане тогава, когато можете да живеете с качества които са духовни, трансцедентални, безусловни, човешки и божествени.
(снимки може да видите 
