йога

Добро здраве на всички нива

Човек трябва да поддържа добра хигиена, за да има добро здраве. Доброто здраве означава да имаш жизнено, енергийно тяло. Здравето също се проявява като буден и спокоен ум,  ведри мисли и чувства.

В йога на човекът се гледа като съвкупност от различни аспекти.

Човек притежава физическо тяло. Тялото е изградено от клетки, тъкани, органи системи, различни химически вещества.

Човекът има също психика изразена чрез мислите, емоциите и поведението.

Енергийното тяло, мрежа от фини пътища, по които се движи жизнената енергията (праната) е присъщо за всеки индивид.

И човекът има душа, която е извор на покой, радост и доволство.  Тази душа е скрита зад многото пластове погрешни идентификации за това кои наистина сме.

Техники за пречистване на отделните аспекти

В йога има различни техники за пречистване. Техники, които пречистват физическото тяло. Йогиски техники, които подддържат чистота във тялото са шаткармите, асаните, пранаямите.

Практики за пречистване на праничното (енергийно) тяло са мантра, аджапа джапа и т.н.

Има и йога инструмента за поддържане на умствената хигиена.

Пречистване на ума

Всеки ден преживяваме различни ситуации, които оставят отпечатък в мислите и емоциите ни. Но заради бързото живеене и впускане от една случка в друга не ни остава време да преработим случилото се.

Представете си, че непрекъснато ядете и не си давате никакво време за почивка. В един момент храносмилателната система ще се задръсти и тялото ще го покаже с различни неприятни симптоми.

Същото е и с ума, ние го пълним непрекъснато. Пълним го с различни стимули – ситуации, проблеми, преживявания, за които не оставяме време да бъдат преработени.

В йога се казва, че можем да се освободим от умствения товар на отминали преживявания. Това означава, не физически да изпразним ума от всички неприятни спомени причиняващи стрес, тревоги, гняв. Няма как да изтрием спомените, които и днес предопределят всичките ни реакции в ежедневието.

Йога предлага техники, които намаляват емоционалния заряд на мислите

Техниките, които йога предлага ни учат да застанем в позицията на наблюдател. Необвързан зрител, за когото различните мисли постепенно губят присъщия им емоционален заряд.

Човек развива способността да бъде драща. Да прожектира отминалите събития от деня, а след време и от живота напълно обективно и безпристрастно .

Такива форми на „йога прожекции“ ни помагат да се разделим с погрешните идентификации, да се приближим към собствената си душа.

Техники за поддържане на умствена хигиена

Ретриспекция

Една  изключително семпла, но трансформираща техника – ретроспекцията. В края на деня правим преглед на всичко, което сме направили, видели, помислили, решили.

При тази ретроспекция паузираме „филма“ там, където намираме, че не сме действали и реагирали най-добре. Когато спрем си представяме, ако същата ситуация се повтори какво можем да направим друг път.

Свами Ниранджан казва, че тази техника започва да действа, ако човек работи с нея поне месец, ежедневно.

Антармауна

Друга практика за поддържане умствената чистота е практиката антармауна, при която има различни етапи на работа с мислите. При първия етап се следят спонтанните мисли, пак от изходната точка на наблюдател.

Йога нидра

В тази графа от йога техники за пречистване на психиката, непременно трябва да поставим йога нидра.

Ако не познавате тези техники е добре да ги практикувате първо с инструкции.

Когато разберете процеса, можете да започнете да работите и самостоятелно вкъщи. Йога нидра е добре да се слуша на запис дори и вкъщи, защото иначе лесно се заспива.

Съществуват още много практики, но тези три, споменати по-горе (ретроспекция, антармауна и йога нидра) са едно добро начало.

Преди два дни започнах да чета „Науката в света на диска“ 3 на Тери Пратчет, Ян Стюарт (професор по математика, автор на научна и научно фантастична литература) и Джак Коен (британски репродуктивен биолог, писател на книги с научна и научно-фантастична тематика). Никак не съм изчела много, но началото ме провокира, да преведа някои неща за йога, за науката и религията.

Думата наука, science е с латински корен scientia, означава знание. Науката е систематично начинание, което изгражда и организира знание под формата на проверени обяснения и предвиждания за света .(http://en.wikipedia.org)

Многократно съм чувала Свами Ниранджан да казва, че йога не принадлежи на никоя определена религия, а е наука за човека, за вселената и мястото на човека в нея. В днешно време все повече научни изследвания потвърждават препоръките оставени от учените на древността (риши, йоги и реализирали истинската си природа светци).

Йога е повече от религиозна практика

Трябва да разбираме йога във връзка с нашата личностна евоюция и това е много важно. Когато отидох в Щатите през 1968г., срещнах много учени и им казах, „не съм тук да уча физкултура или техники за дишане. Не съм тук за да ви уча метод на затваряне на очите, с което да надскочите житейските трагедии и трудности. Не, аз установих, че йога практиките са абсолютно научни и дори отиват далеч отвъд това, до основите на човешкото съществуване на физически, ментален и духовен план.“
Окуражавам хора от различни държави да провеждат научни изследвания в системата на йога. Голямо количество проучвания са направени по темата и днес имаме повече от 1000 научни доклади свързани с изследване на мозъка и влиянието на йога практики върху главния мозък. Само през последните две години, повече от 5000 проучвания са направени, за да потвърдят влиянието на пранаяма, пратяхара и медитацията върху активността на мозъка.

Дали йога е религиозна практика или е повече от това? Днес учените са доказали, че йога има много по-голяма дълбочина. Тя не е интелектуална, тя е основна, фундаментална.

Парамахамса Сатянанда

http://www.yogamag.net/archives/1980/bfeb80/evoleap.shtml#top

Мост между науката на древността и съвремието

В тези години на реционалност и разсъдачност, човек изисква емпирични доказателства преди да приеме онова, което преди е било в областта на вярата. Нашият опит е да свържем древното знание с модерната наука в контекст, който дори обикновеният човек ще разбере. Това е трудно постижима задача, но с напредъка на модерната наука, все по-възможна.

Джордж Томпкинс

(Международна асоциация за изследване на кундалини)

http://www.yogamag.net/archives/1996/ajan96/kunresch.shtml

Лично преживяване

Преди време много се впечатлих от нещо, което прочетох в уводната глава на „Кундалини и тантра“ от Парамахамса Сатянанда.

Там той казва, че каквото и да прочетем, не трябва просто така да се доверяваме на написаното, трябва да търсим нашето собствено преживяване.

За знанието на думите и интелекта и знанието на личното прозрение в

Новогодишна Санкалпа от Свами Ниранджан:

(http://www.yogamag.net/archives/1998/ajan98/nwyrsank.shtml)

Знанието е два вида:
едното е линейно – знание добито чрез събиране на информация или интелектуално разбиране;
другото е живо знание, преживяване, директно познание или мъдрост.

Едното е колекция от неодушевени факти и концепции;
другото оъсзнаване на истината.
Разликата между двете е като тази на тъмнината и светлината.
Интелектуалното разбиране не е истинско знание,
по-скоро е самозаблуда, която скрива нашето невежество.
Чрез недоразумението на думите и идеите,
се забравя, че това знание е невежество.
Затова интелетуалното знание е по-опасно от незнанието.
Като осъзнае своето невежество човек може да израсте над него.
Но докато интелектуалното разбиране се приема като истинско знание е много трудно
да се освободим от него.
Истинското знание не идва отвън, то се разкрива и възниква отвътре.
Чрез придобитото отвън знание умът се моделира,
и това ограничаване с определени условности, никога не се съвместява с нашата истинска природа.
Винаги остава конфликт между знание, действие и живота.
Чрез истинското знание, което възниква от директно преживяване,
поведението, милсите и личността лесно се настройват.
Съществуването на живот противопоставящ се на такова знание е невъзможно.
Затова през идващата година, направете си утвърждение, че ще приложите всичко, което знаете, за да може знанието отвътре да се издигне.
В това усилие вярата и убеждението са вашите най-сериозни опори.
Свами Ниранджан (1.01.1998г.)

Религия, духовност наука

“Когато преживяването на вътрешната реалност е лично, то е духовно. Когато твърдим, че вярваме, че някой друг е имал необяснимо преживяване, тогава следваме религия. Когато от самото начало се интересуваме от същността на вселената, независимо от нашия ум, това става наука, когато ума опитва да проумее собствената си природа това става духовност. Религията и науката могат да не са съгласни една с друга, но науката и духовността не, защото и двете са базиране на преживяване, на опитност.”

Свами Рама

http://www.yogamag.net/archives/1980/ldec80/ros.shtml
“Науката без религия е слаба, религията* без наука е сляпа.”

Алберт Айнщайн „Наука, философия и религия: симпозиум“, 1941

*в статията (http://www.update.uu.se/~fbendz/library/ae_scire.htm) Айнщайн разглежда религията по-скоро като духовност търсеща отговори, отколкото като каноните в различните религии, които дават строги, неподлежащи на коментар отговори.

Квантова физика

Нещо забавно от квантовата физика (която изследва законите на вселената отвъд видимата материя) обяснено по малко по-достъпен начин

http://www.youtube.com/watch?v=DfPeprQ7oGc

Маномая коша е менталното тяло, ума. Умът е съзнание и по своята същност е форма на енергия.
Буквалното значение на манас (ум) е „това, с което възприемаш, разпознаваш и разбираш“ възприемането, разпознаването и разбирането са основни, базисни качества на ума.
Самхя йога разглежда 10 нива на еволюция на ума. Индивидуалният ум е част от космичния ум. Маномая коша, така както повечето хора могат да възприемат на това ниво на осъзнаване е чрез мислите и емоциите.
Чрез различни практики от раджа йога, мантра йога, осъзнаването за различните нива и дълбочини на ума може да се разшири.
Това, което ние можем да направим на този етап е да възприемем и приложим определени техники за мениджмънт на ума (антармоуна, 10-те принципа за препрограмиране на ума, swan – техниката за осмисляне на нашите силни страни, слаби страни, амбиции и нужди). Така постепено нашите програми на мислене и реакция могат се разчупят.
Да постигнем по-добра адаптивност спрямо непрекъснато менящата се реалност около нас е друга цел, която изисква работа с маномая коша.
Умът е енергия с огромна сила, за която йога казва, че не трябва да се подтиска, защото може да доведе до сериозни проблеми, но да се разбере и овладее много внимателно и търпеливо.  Нашият ум същетвува на съзнателно, подсъзнателно, несъзнателно и свръх съзнателно (при наистина будни хора) ниво. Това, което е архивирано като преживявание в полето на маномая коша, не може да се изтрие, но може да се развие отношение на безпристрастно осъзнаване, към него. Това на думи е лесно, но на практика изисква добро развитие на качеството на драща.
Тази способност на драща, страничен наблюдател се развива чрез всяка една техника на йога и може да се тренира както в йога залата така и във всяка ежедневна ситуация.

Статията е селекция от материали поместени в Списание Йога (yogamag.com)

Според йога философията човешкото същество е съвкупност от пет тела или обвивки, които обхващат различни аспекти, нива на съществуване.

Тези обвивки са известни като:
Анамая коша – материалното, физическо тяло. То е изградено от кости, мускули, костен мозък, кръвоносни съдове и т.н.
Пранамая коша – биоплазменото или енергийното тяло. Поле подобно фина мрежа. Мрежа от надиси, по които протича праната (жизнената сила)
Маномая коша – менталното тяло. Включва чувствата, които изпитваме, мислите, които ни въздействат, желанията, които се пораждат в нас, амбиции, вритите, склонностите и различните характеристики, които доминират в нашата личност.
Вигянамая коша – психичното или висшето ментално тяло. То е свързано с висшата проява на будхи като форма на вивека или правилно различаване, интуицията, „знанието на вселената достига до съзнателния ум чрез вигянамая коша или психичния ум“
Анандамая коша – трансцеденталното или блаженото тяло. Това тяло, което не се променя, което съдържа в себе си единно, хомогенно преживяване.

Тези обвивки функционират заедно и се интегрират в един цялостен организъм – човека.

Те са взаимно свързани и си оказват влияние, когато в някое от тези тела настъпи промяна, това по определен начин се отразява на другите тела.

Вие сте изградени от тези пет обвивки или коши, но не сте това.

Тези пет тела принадлежат към нисшето съществуване, не към висшето знание. Те са контролирани от три гуни: сатва, раджас и тамас. Гуна означава качество, способност или атрибут. Трите гуни принадлежат към природата, в този контекст, природа не означава красиви места, планини хълмове.
Във философията природа означава пракрити или, универсален закон.

Чрез йога практики, променяте качествата на тези гуни в кошите (петте обвивки) към баланс. Тодава осъзнаването се повишава.
Петте коши не са единствено притежание на човешките същества.
Всичко в тази вселена, което има тяло, притежава пет обвивки, но когато се развива еволюционно, тогава последващите коши стават все по-забелижими, видими. Но отвъд тези пет коши е абсолютния аз.
http://www.yogamag.net/archives/2008/dapr08/5kosh.shtml
http://www.yogamag.net/archives/1992/fnov92/sat692.shtml

Праничната мрежа

Праничната мрежа, която съставя праничното тяло се захранва от психичните центрове или чакри. Това са много фини, високоволтажни завихряния на енергия, които получават космичната прана и действат като трансформатори. Те свалят, намалят волтажа, така че тази прана да може да се използва от различните органи и части на тялото. Освен че снабдяват с прана определени части и функции на тялото, те също могат да се използват като целеви точки за пробуждане на по-висшите способностти и нива на съзнанието.

Муладхара чакра

Тя  намира се при шийката на матката при жените и при перинеума при мъжете. Свързана е с елеменнта земя и анамая коша, също със несъзнателния ум. Там се съдържат най-примитивните и дълбоко вкоренени инстинки и страхове.
Физиологически тази чакра контролира, отделителните, пикочните, сексуалните и репродуктивните органи. Сетивото, с което е свързана е обонянието.

Свадищана

Намира се в основата на гръбначния стълб на нивото на опашната кост. Кореспондира с репродуктивната и с уринарната система на физическо ниво. На психическо ниво е свързана с подсъзнателния ум и затова и с чувството на сънливот, сън. Свадищана се счита за склад на всички самскари и латентни впечатления, които са записани у човека. Свързана е с пранамая коша и елемента вода. Сетивото на свадищана е вкусът.

Манипура

Тя е разположена на нивото на пъпа. Елементът при нея е огън, тя също се в пранамая коша. Това е центърът на волята, амбицията активността.
Манипура разпределя и регулира праната из цялата пранична мрежа, активността на различни органи, системи и жизнени процеси. На физическо ниво е свързана със слънчевия сплит, надбъбречната жлеза. Сетивото на манипура виждането.

Анахата

Намира се по гръбначния стълб на нивото на центъра на гръдния кош. Анахата представлява маномая коша, която контролира ума и емоциите. Свързва се със сърдечния плексус и тимусната желза. Елементът е въздух, сетивото – допир. Управлява сърцето и белите дробове.

Вишудхи

Елемента на вишудхи е етер или пространство, кошата – вигянамая. Тази чакра се намира на нивото на гърлото или щитовидната жлеза. Сетивото е слух.

Агя

Това е точката, където трите основни надиси (ида, пингала и сушумна) се сливат в един поток на съзнание. От там той се издига към сахасрара. Намира се на върха на гръбначния стълб, при средния мозък. Кореспондира на епифизната жлеза, която е активна при малките деца и впоследствие закърнява. Агя е свързана с вигянамая коша, а елемнта е манас (висшия ум).

В системата йога, съществуват много разнообразни методи, техники и практики. Различните пътеки на йога, предлагат разлчни инструменти, но водят към
една и съща цел, разширяване на съзнанието и преживяване на нашата истинска същност, която се простира отвъд сетивния свят на физическо тяло, емоции, мисли и т.н. И макар разделени в отделни клонове, някои практики могат да се видят в повече от един вид йога, например мантра се ползва и в нада йога и в бхакти йога и в крия йога и т.н.
Някои хора са по-емоционални, други по-интелектуални, по-активни, по-интуитивни и т.н. В зависимост от тяхната доминираща природа те естествено са привлечени по-силно към един или друг клон на йога. И все пак за да бъде цялостно и хармонично развитието на личността е добре да се интегрират практики от всички видове йога, защото дори по-интелектуалния човек има емоции, дори по-пасивния в ежедневието си извършва различни дойности и т.н.

Ето някои от основните пътеки на йога:

Хата йога
В йога упанишадите хата йога се смята за начин да се постигне физическо и ментално пречистване и баланс. В йога литературата „хатха” се разглежда като понятие формирано от две мантри „хам” и „тхам”. Тези мантри са свързани с ида и пингала нади. В този контекст хата йога е тази йога, с която се постига баланс между тези две сили. Ида нади менталната сила наричана още чит шакти и пингала нади, динамичната сила, която се изживява на физически план, наричана още прана шакти
Оригиналните практики хата йога са шаткармите (шест учистителни техники) Традиционно техники от хата йога са били разделени в шест групи – нети, дхаути, басти, наули, капалабхати и тратака. Това са шесте традиционни шаткарми (шат значи шест, карма – действие). Отделно от тях някои автори, писатели, мислители са разширили понятието за хата йога като са включилинякои други аспекти и са я направили цялостна система сама по себе си.
В действителност има няколко упанишади, които също допускат много от раджа йога техниките, някои аспекти от яма, нияма, асана , пранаяма и т.н.
Крия йога
Крия йога не изисква концентрация, или отдръпване на сетивата от външната среда, всъщност в крия йога се използва движение на осъзнаването и ротация на съзнанието от една точка до друга. Самата дума крия означава действие или движение и в този контекст активност или движение на съзнанието или осъзнаването.“Kriya and Yoga” Paramahamsa Syatananda
Карма йога
Карма йога е йога, в която всяко действие може да се използва като средство за разширяване на съзнанието и разгъщане на истинската ни същност.
Три са основните принципи, които когато се приложат трансформират, всяко действие (карма) в йога практика. Те са медитативно осъзнаване на процеса, в който участваме, изпълнение на дейността по най-добрия за нас възможен начин и непривързаност към крайния резултат.
Карма йога не е тежка физическа работа, карма йога е усилена работа, в която усилието е да се прилагат трите принципа изброени по-горе.
Когато в карма йога има елемент на бхакти и онова, което извършваме е в полза на някого, това е сева йога. Благотворителността, при която се очаква благодарност или друга лична полза не е сева йога. Пример за голям сева йога, човек, който служи безпристрастно е личността на Майка Тереза.
Бхакти йога
От Свами Ниранджан обяснява бхакти с една игра на думи, той казва, че емоциите са енергия в движение (от англ. emotion – energy in motion)
Тази форма на енергия съществува у всеки, но тя е разпиляна в различни посоки и проявена чрез различните нашите преживявания, обич, неприязън, радост, тъга, страх, кураж, алчност, завист и т.н. Когато енергията е пречистена и канализирана това е бхакти. Бхакти йога е система, в която има различни техники, с които може да се пречисти и фокусира тази енергия. Такива практики от бхакти йога са мантра, сатсанг, джапа, молитва и др.
По ощe един интересен Свамиджи говори на един сатсанг, че всички тези чувства, които изпитваме са като една кристална топка, която е поставена на фона на плат с различен цвят. Така кристалната топка приема различни оттенъци (радост, гняв, алчност, страст, привързаност и т.н.)
Кристалната топка сама по себе си няма цвят и това е бхакти. Бхакти йога е йога, която изиства кристалната топка.
Гяна йога
Йога на знанието и и мъдростта постигнати чрез спонтанен себе-анализ и изучаване на абстрактни или неясни идеи; път на знанието; постоянно и сериозно размишление над истинската природа на себето както е предавана от Гуру; съзерцание, като основен инструмент за постигане на висше познание за релаността; жива мъдрост. „Sanskrit glossary of yogic termes” Swami Yogakanti
Раджа йога
Кралската йога. Всяка практика на раджа йога е насочена към промяна на състоянието на ума, така че,  да станем осъзнати за вритите, които ни ограничават и да се справим с тях. По този начин ще изживеем целия блясък на нашето съзнание. Думата вритти произлиза от вритта което означава кръгово движение.
Вритите означават модификации на ума. Ако хвърлим камък във водата, ще видим вълнички, които се разпространяват към брега от мястото, където камъкът е ударил водата. Тези кръгови вълни са проявени от една единствена случка, от едно единствено съприкосновение на камъка с водната повърхност. Ако камъкът удари водата, той ще създаде много вълнички, не само една.
По същия начин вритите дават живот на много външни изрази, състояния и виждания за живота. Вритите са  различните цветни очила през, които възприемаме света. Понякога света изглежда красив и розов; понякога сив и облачен. Понякога се носим окрилени от една мисъл, друг път се съмняваме в рационалността на това, което се мислили преди малко. Това е ролята на вритите.
Петте модификации на ума  (врити), които са известни и Патанджали обяснява в своите Сутри са: прамана-директно познание, випарая-погрешно познание, викалпа-фантазия, нидра-сън, смрити-спомени.
Нада йога
Нада йога е процес на все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в истинската същност на нашата личност, чрез слушане на фините вътрешни звуци „Sanskrit glossary of yogic termes” Swami Yogakanti.
Думата нада идва от Санскритския корен „над“, което означава „поток” (да тече). Затова етимологичното значение на нада трябва да значи процес или поток на съзнанието. Обикновено думата нада си използва като звук. Според честотата, фиността или проявеността звукът съществува на четири нива. Те са: пара; пашянти; мадхяма и вайкхари. “Nada yoga” Paramahamsa Satyananda
Кундалини йога
Този вид йога включва различни техники, които са свързани с работа с енергийните центрове чакри, разположени по сушумна нади и други по-малки центрове наречени марми разположени там, където се пресичат по-малки нади. Целта на кундалини йога е да събуди спящата енергия кундалини, която се намира в основата на сушумна нади, муладхакра чакра. Когато тази енергия се пробуди и потече нагоре по сушумна, ако всички чакри са пречистени и пътя нагоре е свободен тя достига до агя чакра там се слива с ида и пингала и човешкото съзнание се издига на по-високо ниво.

Да бъдеш естествен
Свами Ниранджан

Има история за учител, който обикалял страната със свои последователи. При това пътуване стигнали до Атина, където имало панаир със състезание по стрелба с лък. Хора от всички краища на Гърция и Европа били дошли на панаира и искали Учителя да участва в състезанието, за да наблюдават неговите способности. Победителят в състезанието щял да получи парче камък от Акропола, което да занесе у дома си. Учителя не бил много заинтересован, казал „Какво ще правя с парче голяма скала в моя ашрам?”, но учениците отговорили „Ами то изглежда много хубаво можете да го използвате за стол. Ние искаме да занесем това парче от Акропола в Индия”.
Някак си учителя бил привлечен от другите към идеята да участва в състезанието. След като си дал името се наредил в редицата и зачакал своя ред.
На всеки участник в стрелбата били раздадени по три стрели, с които да опита да уцели целта, която била на разстояние седем метра, което било присъщо за Олимпиадата.
Много хора опитали, някои стрели падали наблизо до целта, други далеч.
Дълбоко в себе си, си мисля че малцина наистина са искали да влачат до дома си този скален къс от Акропола.
Когато дошъл реда на Учителя, се събрала голяма тълпа да види известния индиец, който дошъл да участва. Той извадил една стрела, заел позиция, проверил посоката на вятъра, влажността на въздуха, уверил се че стрелата е права, пооправил се шапката и много гордо пуснал стрелата да лети във въздуха. Въпреки всички тези приготовления стрелата попаднала извън целта на около трийсет, четиресет метра. Тълпата започнала да се смее и подиграва.
Но учителя имал умен ученик, който казала, „сигурно има причина стрелата да попадне извън целта.”  Той задал въпрос на Учителя, „ О велики, ти си толкова фокусиран и концентриран. Как така твоята стрела пропусна целта?” учителят отговорил, „Ами личността, която изстреля стрелата беше прекалено, самоуверена, когато си твърде самоуверен не се фокусираш правилно, така е много лесно да пропуснеш целта.” Когато тълпата чула това обяснение утихнала. Тогава учителя взел втора стрела. Този път стрелата едва достигнала и половината от разстоянието и паднала на земята. Отново тълпата се разсмяла. Ученикът се притекъл на помощ, питайки, „Учителю, кажи ни, кой изстреля тази стрела?” Учителят отговорил, „ Ами, когато сте прекалено самоуверени и пропуснете целта, вие губите своята увереност. Когато сте загубили вяра в себе си, губите своята посока и падате далеч от целта.”
Тогава Учителя извадил последната стрела и без да поглежда нито надясно, нито наляво, нагоре или надолу, просто я пуснал да лети и чудо на чудесата, стрелата попаднала точно в центъра на целта. Учителят казал на учениците да вземат скалния къс, да го носят към Индия и тръгнал да се отдалечава. Много хора били впечатлени от неговата мъдрост и затова го попитали, „ Моля кажете ни преди да тръгнете, кой изстреля третата стрела?” Учителя ги погледна и казала, „това беше моя истински, естествен аз”.
Тази история може да се е случила в миналото, ние не знаем това, но тя илюстрира процеса на разкриване, на сваляне на маските, които поставяме в живота си.
Хората намират за много трудно да бъдат естествени. Те имат необходимост да се идентифицират или с проекциите на егото или с тези на емоциите и интелекта и те стават тези проекции за дълго време. Истинската личност никога не се проява.
Ние винаги се представяме по различен начин във всички ситуации, били те социални или най- обикновени вкъщи с нашето семейство. Когато непрекъснато се опитваме да се покажем, представим, ние си създаваме идентичност, с която започваме да се асоциираме дълбоко.
Ние винаги имаме тази вътрешна потребност да бъдем възприети като уникални, като някой, който може да се представи по начин, който го прави нещо повече от останалите.
И така преимущество в изпълнение, интелигентност, изразяване или креативност, това са били нашите цели.
Изглежда, че се люлеем между двата полюса на прекалена самоувереност и липса на вяра в себе си. И двете състояния разрушават нашата вътрешна хармония и мир, водят до стрес и напрежение, които са психологически, емоционални и духовни в своята същност. Прекалената самоувереност може да доведе до арогантност и тесногръдие.  Липсата на увереност може да доведе до депресия и загуба на самоуважение. Но има процес на разкриване, на освобождаване от маските на всички идентичности и достигане до състояние на естественост.
Когато сте естествен, вие се движите със ситуациите и обстоятелствата в живота и има по-голяма приспособимост, адаптивност и приемане. Това са качества, които ни липсват като човешки същества. Йога ни помага да открием тази естественост вътре в нас и да осъзнаем различните идентичности, които приемаме през живота си, знаейки какво е прието и какво не за нас.
Когато възрастните опитат да променят своите  идентичности, е трудно заради техните условности. Когато се противопоставим на тези ограничения, те създават още повече стрес и безпокойство. И въпреки това изглежда можем да се справим. Това е бавен и постепенен процес, в който опитваме и падаме, опитваме и падаме, опитваме и падаме. Тези, които продължат накрая ще успеят. Като историята за заека и костенурката, в която бавният и постоянният печели състезанието.

Има много и различни описания на бхакти и отделните нейни етапи. Статията по-долу е един от начините, по които Свами Ниранджан обяснява смисъла на това понятие, ако човек потърси и други идеи по темата бхакти, със сигурност ще открие още хиляди мнения и коментари някои дори противоречиви. Но както казват някои мъдри хора вярно за нас е онова, което можем да проумеем в определен във времето момент, затова трябва да продължаваме да търсим, докато намерим своето собствено разбиране, лежащо на истинско преживяване на нашата истинска същност. Интелектът е само карта, която може да ни отведе до реланото географско място 🙂

Парамахамса Ниранджанананда
(Ганга Даршан, 21.11.1994), оригиналната статия може да прочетете тук, защото превода не е съвършен 🙂

Шакти аспектът има две форми. Първият е мая, който разделя, отвлича човека от неговата божествена природа. Тук не говорим за Бог, а за есенцията на божественото.
Другият аспект е бхакти, който приближава човека до есенцията на божественото. Това са двете сили на Всевишния. Повечето от нас на този земен план, на нивото на проявеното, сме уловени в нашите собствени ментални илюзии, вярвания, амбиции и его-заблуди, и мая не ни позволява да се развие съзнанието.
Реалността на мая е интелекта.

Имаше статия в списание „Таймс” наскоро за психичните преживявания, които хората са имали през вековете от Езекил в библейската традиция, до светците на нашето съвремие. Авторът беше поставил на всеки етикет за шизофреник или psychotic или параноик и нуждаещ се от психиатрична помощ, защото те са говорели за нещо, което никой не е виждал или разбрал рационално. Никой не е готов да приеме, това което е отвъд неговите нормални ментални концепции и разбиране. Всичко трябва да се побере в категорията на интелекта и ума. Ако Б не е след А, а В не след Б, тогава това не е вярно.
Това интелектуално обуславяне и линейно подхождане е подходът на мая. В моментът, в който промените това, хората казват, „окей, достатъчно”. Затова хората в йога имат толкова много проблеми в разбирането на своята интуиция, когато се отдалечават от реалността на мая, докато имат своите интуитивни проблясъци, защото опитват да ги рационализират – „Това истина ли е? Наистина ли го почувствах? Наистина ли го видях? Как мога да знам че е истина?”, този друг аспект, който ни доближава до есенцията на божественото, тогава се подтиска отново и се обръща в рационална активност.
Бхакти е понятие, което се използва външно да означи нещо, което е отвъд обхвата на мая, отвъд линейното мислене. Бхакти не е набожност. Може да се преведе така при липсата каквото и да е друго описание или дума, но бхакти определено не е набожност или размишление за Бог. Бхакти означава да се приближиш до същността на Себе-то.

Нека да погледнем към деветте стъпки на бхакти от различен ъгъл, не от мистична страна, но от практична гледна точка. Крайната цел на бхакти е сливане на съзнанието с Божественото присъствие. Това сливане е известно като саюджа, сливане, претопяване, съюз. Но преди да стигнем до този етап, има различни нива на бхакти, които действат на дълбоко ниво на ума и трансформират умствената структура и менталните ограничения. В Гита има различни дефиниции на бхакти. В Рамаяна има други определения на бхакти. Думите са различни, но състоянието, етапа на преживяване е същия.
Първата стъпка, за която Парамахамсаджи би говорил и която е описана в редовете на Рамяна е да бъдеш в компанията на истината – сатсанг. Да бъдеш в компанията на Истината може да се преведе по различни начини. Да бъдеш близо до свети хора и получаваш техния сатсанг, инструкция и насоки може да е една форма на бхакти. Друга форма на същата бхакти може да е анализирането на Истината и духовния живот, но каквото и да е състояние, основния акцент е да си в присъствието на истината.
Сега ако дефинираме това психологически, Истината е качеството, което се реализира след като се постигне правилно разбиране, различаване. Ако това липсва, Истината не може да бъде открита. Така че, за да може човек да преживее Истината, трябва да притежава силата на правилното разбиране. Как можем да постигнем това?
Необходима е садхана (постоянна практика, целяща личностно израстване б.пр.), била тя пребиваване в компанията на просветлена личност, абсорбирайки неговите, нейните вибрации, позволявайки на вътрешния ум да преживее това присъствие, или садхана на себеанализ и опит да се развие способност за правилно различаване чрез медитативен процес и начин на живот. Според своето ниво на живот и съзнание, всички трябва да формулират своя дефиниция за сатсанг, или съществуване в компанията на Истината.
Втората форма на бхакти на разговорен език е слушане на лилата или истории за божествени същества. Ако мислим с рационалния си ум, тогава тези истории за просветлени същества могат да ни вдъхновят да възприемем друг стил на живот, менталност и модел на поведение. Освен това, такова слушане има и психологическо значение. В природата на ума е да се увлича непрекъснато в клюки и критикуване. Момента, в който умът спре да клюкарства и критикува, той става спокоен, омиротворен и фиксиран, и започва да преживява неща от личната му природа, които не са привлечени от света на сетивата и обектите. Това е преживяване на шунята, празнотата, различно качество на осъзнаване, което се проявява.
Отиваме стъпка напред в нашата вътрешна трансформация към осъзнаване на качества, които сега не са проявени и се издигат над влиянието на его идентификацията за „мое” и „Аз”, защото иначе ние се идентифицираме с нашите мисли, действия, вярвания, амбиции, его, светът, семейството и обществото.
Идентифицирането не е лошо, но в момента, в който ние станем необходими в процеса на идентификация, тогава егото става много силно. Ако аз започна да смятам, че съм задължително необходим, тогава моето пропадане започва. Уплел съм се още повече във властта на моето его, в идентификацията за „свое”.
Третата форма на бхакти е амаан, да редуцираш егото. За да направиш това е нужно да имаш вайрагя и да живееш в живота, но да си отвъд него. В същност цялата философия на Бхагават Гита е основана на този принцип – прави това което трябва да се направи, изпълни своята дхарма, поеми своите ангажименти, но не се възприемай като незаменим. Недей да имаш никакви привързаности към резултата от действията, защото привързаността е още един начин да се идентифицираме с егото.
Мога да съм привързан към нещо, към човек или резултатите на действие. Винаги, когато има дори мъничка следа от привързаност, там има и връзка с егото.
Собственическо чувство, желание, амбиция, те всички са въвлечени в привързаност. Да се преодолее егото означава човек да има вайрагя, различно виждане за живота, където можем да преживеем състоянието на не-съществуване (non – being). Аз го наричам не-съществуване в света на мая. И така вайрагя започва както първото изискване за първото ниво на вивека и първото ниво на бхакти и трябва да премине към третото ниво на бхакти.

Четвъртата форма на бхакти е джапа.
Джапа не е просто повтаряне на Божието име или религиозна и мистична идентификация. Не е дори повтаряне на мантра. Това е постоянно помнене, че аз, който живея в това тяло, индивидуалното себе и космичното себе, което прониква в цялата вселена са едно. В джапа същността трябва да се реализира. Капката дъжд и водата в реката или океана са две различни неща, но са съставени от една и съща есенция или материя. Ако капката дъжд си помисли „Аз съм капка дъжд и моята есенция не е като на водата” тогава има разлика. Джапа е процесът на идентификация със Божествената или космична Природа. Това е метод посредством, който човек постигнал вивека (правилно разграничаване) и вайрагия (непривързаност) може да спре асоциацията на индивидуалното себе със материалното измерение и да се свърже с космичното измерение.
Все пак за да стигнем до това ниво на джапа ние трябва да започнем с мантра и мала, защото когато повтаряме мантра психично се случва промяна. Външно усещаме щастие, тишина, мир, задоволство и освобождаване от стреса. Други признаци се преживяват вътрешно на по-дълбоко психично ниво, за които ние не сме осъзнати. Те представят промяната в енергиите, които управляват тялото и ума, събуждането на праната в тялото и ума. Джапа е процес на идентификация на индивидуалното и космичното състояние – сатва.
Петата форма на бхакти е включването на трансцеденталните, хуманните и безусловните качества в ежедневието. Качествата, които изразяваме в нашия живота са обусловени качества, които съдържат в себе си определени ограничения и мотивации. Думата за качество е гуна. Истинският език на живота е да изразим тези качества които са космични, божествени и човешки, които не са обусловени а са освободени от всякакъв вид умствени или проявени впечатления.
Ние говорим за обич , но в нашата обич винаги има определена форма на желание и привързаност. Говорим за любов, но нашата любов е смесена с определена форма на желание и привързаност. Винаги има нещо, което ние искаме да спечелим. В нашето състрадание има определена форма на желание и привързаност. Това са обусловени аспекти на качествата които могат да бъдат както материални така и духовни. Любовта е едно качество но то може да бъде и позитивно и негативно, сатвично или тамастично. Обичта може да приеме формата на привързаност или да приеме формата на универсално чувство към всеки, свобода от вътрешна враждебност. Когато човек не е подвластен на привличането и отблъскването в живота, тогава се изпитва любовта. Така че премахвайки обусловеностите, които ние самите си създаваме в изразяването на качествата е петата форма на бхакти.

Шестата форма на бхакти е проявлението в живота на качествата, които са божествени и човешки, следвайки дхармата. Аз мисля, че това е най-важният аспект на бхакти. Обикновено, когато изразяваме определено качество в нашия живот, ние се изолираме от дхармата на тялото, ума и емоциите и също така от дхармата управляваща духовните измерения.
Кришна е имал способността да живее живота според дхармата. Митологична или историческа, каквато и да е историята, какъвто и да е бил живота му, дали е бил престъпник или светец, в процеса на целия си живот той е живял според дхармата. В този процес той е трябвало да приеме много роли но никога не се е оплитал в тези роли. Той е бил войник но вътре в себе си не е чувствал враждебност към никого. Обичал е, но не е бил привързан към никого. Бил е музикант, приятел, но приятелството не му е пречило да следва дхармата. Винаги е имал ясна представа и е живял живот според дхармата на момента.
Звучи лесно но ние откриваме, че е много трудно да комбинираме принципите на духовност и осъзнаване със нормалната, външна среда и начин на живот. Така в определени моменти се появява мисъл в нашия ум „Аз ще живея в изолация, ще отида в ашрам, при Гуру, в планината, в усамотение.” Различни мисли могат да се появят, като например „Край със семейството, край с обществото, искам собствено пространство”.  Без съмнение е добре да търсим собственото си пространство и да имаме собствено време но защо е нужна тази съпротива, това отблъскване от околността и от определени ситуации? Вместо да чувстваме вътрешна съпротива и отблъскване, вместо да се идентифицираме с личното желание, живейте живота момент за момент приемайки ситуациите както дойдат и следвайте дхармата си според това. Осъзнаване на дхармата и да живеем според нея трябва да стане тогава, когато можете да живеете с качества които са духовни, трансцедентални, безусловни, човешки и божествени.