Балансиране на емоциите
Свами Ниранджан Сарасвати
http://www.yogamag.net/archives/2002/cmay02/balemo.shtml – оригиналната статия можте да намерите тук
Споменахте, че практиките на Сатянанда йога водят до балансиране на емоциите. След много години йога практика, някои от нас все още имат трудности с балансирането на емоциите. Какво трябва да практикуваме, как трябва да подходим?
Като начало трябва да разберем няколо неща. Повечето ни действия се управляват от нашата глава, от интелкта или будхи, докато емоциите или бхавана, изразът на сърцето остават неразбрани.
Какво е емоцията? Ако погледнем думата ще видим, че втората част е „движение“ (e-”motion”). Когато използваме думата „емоция“, обозначаваме движение на фината материя, психичния аз. Интелектуалният аз е в главата, душевният аз е в сърцето. Традициите говорили по темата казват, че духът обитава центъра на сърцето. Но не трябва да разбираме това буквално, че духът буквално се намира в ценъра на сърцето, но трябва да опитаме да разберем, че дух означава психичната природа, духовната същност и че преживяването и изразяването на духа се случва чрез сърцето.
И затова всички традиции в миналото са наблягали на важността да се подхранват, развиват и разширяват чувствата на любов и състрадание и всички позитивни качества, които произлизат от сърцето.
Хармонизиране на грубата и по-фината природа
И така емоцията е движението, силата на фината психична личност. Тази емоция не е това, което преживяваме под формата на гняв или страст или безпокойство, дори не е това, което ние преживяваме като любов и състрадание. По-точно тя представлява състояние на хармония между грубата, външна природа и фината същност – това е истинска емоция. Това, което ние изразяваме в живота е само реакция, която стои между нашите чувства и техните асоциации с ума. Например, защо се разгневявате? Причината е свързването на енергията на сърцето и настоящето преживяване на ума, и това предизвивкава вашата реакция. Ревността действа като подобен импулс. Гняв, насилие, престъпление, състрадание, самообладание, омиротвореност всички са израз на процес на взаимодействие, който се осъществява между главата и сърцето.
Но ние можем да използваме тези изрази, за да се движим в посока към състояние на баланс в нас самите, чрез наблюдаване, анализиране и разбиране къде грешим.
Дори премахването на гнева и откриването на състраданието и любовта не са отговорите за постигането на баланс или хармония между грубата материална природа и фината психична природа, която лежи заспала.
Хората са екстровертни по природа, идентифицират се със сетивата и външната среда. Гледаме навън толкова много, че сме забравили да гледаме навътре. Изгубили сме досега, осъзнаването, способността да наблюдаваме, способности, които могат да ни помогнат да намерим равновесие между външния аз и финия аз.
Така че нашето преживяване на взаимодействието между сърцето и главата винаги е само реакция. Ние реагираме и вярваме, че тази реакция е израз на наша емоция – но йога казва не! Йога терминът за емоция е бхавана, което е различно от страст, камана и умствено вкопчване, васана.
Тук говорим за бхавана, където съществува хармония между главта и сърцето. За да пробудим бхавана, истинска емоция, първото условие е да спрем да реагираме. Когато реагираме, интелектът става замъглен; способността за разграничаване, вивека, спира да съществува и душевният мир се изгубва.
Дори в любовта го има ограничения израз на ума, защото в любовта винаги има очакване, винаги страст и желание, а те също са реакции.
Затова йога казва: спри да реагираш. Но това спиране на реакциите не означава, че се изолираш от това, което се случва около теб; затова йога казва също участвай. Това е участие без реакция, това е участие, което протича и затова не чувствате усилие, потока е пасивен а борбата реакция. Това е нивото, което трябва да постигнем, за да преживеем хармония между външната и фината природа.
Садана: постоянство, непрекъснатост и убеденост
Сега понятието садана трябва да се разбере правилно. Нашият ум е маймунски ум. Но дори повече от това, само си представете маймуна, която не може да стои мирна и ако тази маймуна се напие какво ще стане? И ако тази пияна маймуна е ожилена от скорпион, тогава какво? Нашия ум е като пияна маймуна ожилена от скорпион – и дори не е само маймунски ум.
Ние сме опиянени от нашите страсти, нашите желания, нашите очаквания, препочитания и антипатии. И сме ожилени от скорпионите на живота, които ограничават нашата същност да се идентифицира с определени нива на реалността и да преживява само това и да игнорира другите по-фини нива, с които сме неспособни да се отъждествим логически или съзнателно. И нашата гледна точка става много тясна. И с тази ограниченост на визията, започваме да вярваме, че сме разширили осъзнаването, че сме разширили съзнанието, че сме постигнали свобода – но в действителност това е самозаблуда.
За да се преодолее тази самозаблуда възниква необходимостта от садана – практика на медитация.
Садана трябва да се разбере правилно. Срещал съм хиляди хора, които казват, „практикувам медитация през последните толкова години, все още не забелязвам развитие, не съм помръднал и още съм на същото място“
Аз питам едно, „редовно ли практикуваш медитацията си?“ Някои казват да, други не. Тогава питам „следваш ли една медитация до края или не?“
И тогава те казват не, един ден правят тази практика, защото я чувстват подходяща за деня, друг ден нещо различно, което е подходящо за деня. Това е флиртуващата природа на ума.
Има сутра в Йога сутрите на Патанджали, която набляга, че саданата трябва да редовна, непрекъсната и трябва да имате вяра в процеса, това са трите неща, редовност, постоянство и елемента на вяра.
В йога сутрите също така, намираме, че съществуват много ясни етапи: пратияхара, дхарана и дхяна. Всяко ниво и всяка практика има своята цел.
В пратияхара например, вземете антармоуна, наблюдение на мислите. Трябва да завършите процеса и да достигнете точка, където сте способни да контролирате мислите, преди да продължите към следващия етап. Трябва да можете да канализирате мислите си, да ръководите и изразявате мислите си преди да преминете от антармоуна към друга практика.
Ако щом опитате да опознаете една практика, след като я правите само за седмица и решите, че тя е твърде силна, я оставите и след това решите да опитате друга практика за още една седмица и след това преценявате че и тя не е подходяща за вас, тогава само преминавате през повърхността и не се гмурвате дълбоко в океана на съзнанието.
Въпреки всички насоки и инструкции, техники и практики, това е където се проваляме. Не успяваме да разберем целта на всяка йога практика.
Сравняваме всичко с нашата ограничена природа – това е от което имам нужда, това е което искам. Но как този нетрансцедентален ум, знае какво е необходимо за да се преживее нещо, което е трансцедентално?
Как може дете, което се учи да чете и пише да разбере идеите на ядрената физика?
По отношение на духовния живот и йога ние сме на ниво детство.
Ние сме вдъхновени, в това няма спор, от концепции, идеи и теории било то свързани с чакри или кундалини или крия или съзнание или прана или жизненост или кошите или това и онова. Трябва да сме вдъхновени, да сме мотивирани, но нашият подход трябва да започне с най-основните стъпки.
Уравновесяване на главата и сърцето
в тези времена на супермаркети, йога не може да е продукт, който намирате в супермаркета.
Тя трябва да е продукт отгледан в полето на собствения ни живот, според нашите спсобности. Тази емоция или бхавана, определено е процес, който може да ни доведе до откриване на хармония между всички човешки качества.
Веднъж, когато главата и сърцето са равнопоставени, изразът става различен.
Когато няна равновесие, няма хармония между глава и сърце, нашите действия нямат цел. И затова йога традицията казва, че трябва да поемете по един път и да го извървите до края. Когато достигнете края на пътя, там може да има кръстопът и може би табела и тогава тръгнете по дуг път.
Йога е много твърда във вярването: че няма как да избегнете или прескочите основните инсикти, които изграждат основата на живота. Трябва да преминете през тях, да ги събудите, да ги преживеете, канализирате и хармонизирате. Трябва да направите всички неща които са необходими. Това разбиране за садана е много важно: редовност, постоянство и вяра.
Затова нека опитаме да сме редовни в пракиката, да имаме тази вътрешна убеденост, вътрешна сила, която знае, че зад всеки тъмен облак е скрито блестящо слънце.
Нека поработим първо върху това преди да си позволим да се отдадем на концепции, които са отвъд нашия досег. Нека разберем в кой клас сме в момента и не броим годините, които сме учили. Тогава можем да сме отворени за възприемчивостта, яснотата и разбирането на нашия ум и нашата същност. Това е най-важното.
Уелс, 10 Юни, 2000г.